History Seminar

Home
Детайлно описание на проекта PDF Печат Е-поща

 

Балканската историография и европейската историческа наука:

Политики на историята в 21-ви век

 

Изграждане на исторически постоянно действащ семинар

Катедра “Обща история”

 

 

I. Историята на идеята за проект (или за неговата обосновка):

 

В предизборната си реч настоящият ректор на нашия университет – професор Иван Мирчев – изрази учудването си, че при нас не е развита практиката на тематични университетски семинари (една от основните структури на научната и извън аудиторната преподавателска работа в старите европейски университети) и я подчерта като стратегическа цел на своя мандат. Този негов акцент сякаш ме завърна в едно щастливо европейско време в едни други географски пространства, когато вторниците бяха време за оживените вечерни преподавателски семинари, а срядите – посветени на обедните докторантски сбирки към тях (всички в рамките на съответния изследователски център в университета). Преподавателската ми работа ме бе сблъскала с едно особено продуктивно място на академичен живот в съвременния университет: успешно организирани и много дейни постоянни университетски семинари; но нито този опит, нито другият подобен от тематичните еднократни наши лекции в такива семинарни програми ни бяха навели на мисълта за полагане основите на исторически постоянно действащ семинар. Вероятно отвореният нов програмен хоризонт (естествено случващ се с всеки нов ректорски мандат) и щастливото му засрещане с опита на колегите от катедра “Обща история” ни накара да мислим едно подобно бъдеще за съживяване на доста вяло развиваща се научна дейност на специалността ни. Мечтата по него сякаш логически очерта силуета му в контекста на научното удоволствие, изследователската тръпка, радостта от общуването и намерението за съзидание, които ни завладяваха по време на обсъждането на тази идея; тези особено научно зареждащи, изследователски вдъхновяващи и предизвикващи разговори-мечтания основаха превръщането на тази идея в амбициозен проект.

 

Казваме амбициозен, защото си даваме сметка, че:

 

  • Методът на този тип семинарна дейност е показал ефективността си в създаване на мрежови изследователски интереси (студенти и преподаватели) особено в условията на съвременната комуникационна култура, които позволяват да се изпълни с живот университетското пространство (дискусионните клубове, интернет страницата със своя блог, афишите на таблата, подготовката на семинара, посрещането на гост-лекторите, общуването с тях, сякаш физически случващото се нахлуване на Европа в университета и университета в Европа);
  • Начинът на организирането на подобна структура позволява да се създаде трайна традиция, която да концентрира общ изследователски интерес, чиято логика ще налага разширяването на  дейностите и обхвата на неговите програми – каквато е програмата на всяка успешно експанзионираща институция – представяне на нови книги, предложения за преводи на литература (която би обогатила репертоара на издателството и фондовете на библиотеката, освен хубавото научно преживяване, което променя отношението на студента към университета му, в библиотеката ще остават екземляри с авторски автограф), организиране на киносеминари  с намерението да се създаде месечен студентски университетски киносеминар (става дума за канене на професионални специалисти за лекции, а не за споделяне на нашето преживяване с филма, например около филмите на соц-периода може да се изгради интердисциплинарен дискусионен студентски клуб, засягащ точно изследователския проблем за ресурсите на преговарящите идентичности), изграждане на трайни институционални контакти с гост-професорите от съответните институционални звена, създаване и поддържане на постоянна собствена на семинара интернет-страница, която ще отразява всяко семинарно събитите и ще продължава живота му във всекидневието на студента през обсъждане на случилото се...
  • Полаганият смисъл в една такава институция проявява и задава научния профил на университета: той усилва привързаността на студента към избраната от него специалност, помага му да се ситуира във времето и пространството, да формира ресурсите му за идентичностни принадлежности, той създава условие за възможност за интердисциплинарно и междууниверситетско общуване в рамките на света, насърчава изследователската работа и отваря нови авенюта пред историческата дисциплина.

 II. Стратегически цели:

 

Те до голяма степен се определят от по-горе очертания потенциал на една подобна институця. А именно:

  • Да се осребри натрупаният капитал (научен, образователен, институционален) като се възстанови престижа на специалност история: присъствието на утвърдени световни университетски учени и млади изследователи от европейските научно-изследователски центрове в  неговите програми е достатъчно легитимираща практика и място на признание;
  • Да  се изведе от бюрократично-административното си отчитане извънаудиторната работа със студентите, за да се превърне в реално произвеждаща студентски интерес към историята и нейната значимост в днешния свят (навсякъде по света това производство е поделено между аудиторията и извън-нея-форми на общуване със студентите);
  • Да се изведе от бюрократично-административното си съществуване катедрата и превърне в място на реално случващ се научен живот, създаваните практики на общуване в този семинар могат да подпомагат и  превърнат във вътрешни научни мини-конференции дори обсъжданията на учебните лекционни курсове в бакалавърски и магистърски програми, могат да направят по-дейно и ефективно обучението на докторантите (ние често забравяме, че докторантурата е обучаваща, освен изследователска програма и оставяме докторанта сам на себе си или само на научния му ръководител, да, научният ръководител е отговорен за изследователските му занимания, но продължаващото му обучение е работа на всички преподаватели, не случайно той е докторант на катедрата и подобен семинар би разширил хоризонта на възможности за докторантските програми);
  • Да се създадат условия за възможност за формиране на интердисциплинарна междууниверситетска лаборатория, за да прерасне след години в интердисциплинарен изследователски център;
  • Да се съдават условия за възможност за активна междууниверситетска комуникация, която да стимулира студентския обмен в рамките на националните ни университети в специалност история.

 

 

III. Програма за действие (структуриране дейността и активностите на семинара):

 

  • Изработване на програмата на семинара: Тематичен кръг от теоретични и конкретни изследователски случаи върху “Балканската историография и европейската историческа наука: Политики на историята в 21-ви век”. За тази акдемична година той ще се съсредоточи върху проблемите на националната идентичност и нейните исторически ресурси в условията на критичното изграждане на нова Европа и ще се провежда на английски език: Being European: Bulgaria, Balkans and Europe, Past, Present, Future; под това заглавие ще се обединят усилията на лекторите, за да отворят един по-различен научен хоризонт за мислене на националното и конструиране историческите ресурси на национална суб-национали идентичности  през 21-ви век.  

Целта е ясна: да се основе постоянна структура на научен живот за  стимулиране на научното производство през създаване на условия за възможност за съизмерване на научното историографско време на континента; да се генерират идеи за изследователски проекти, лекционни курсове, магистърски програми на чужди езици, докторански тези.

                                                                   

 Място:Университетска библотеката

                                                                            Време: всеки втори понеделник на семестриалните месеци

Гост-лектори от български и чужди университети:

първият понеделник върху теоретичен проблем,

вторият върху изследователски случай

Отговорни:

Доц. Д-р Снежана Димитрова

Доц. Д-р Снежана Ракова

Гл.ас. д-р Диана Велева

Докторант Мирослава Георгиева

Студентка Златка Сотирова, III-ти курс, История

Студент Райчо Киров, III-ти курс, История

Срок: постоянен

 

·        Създаване на студентски дискусионен клуб “Упражнения по рефлексивна история”: работи се с текстовете на гостуващия лектор, изучават се важните за темата негови изследвания, обсъждат се изследователските му методи и се прави опит неговите научни занимания да се ситуират в историографската традиция, от която идва и школите, които са го формирали.

Целта е ясна: разширява се кръгозорът на студента и постепенно се въвлича в лабораторията на научното производство, като се очертават политиките на историята на различни равнища, за да се изправи студентът пред силуета на една непозната, но доста мощна научна дисциплина – историята в съвременна Европа.

 

 

 

Място:Университетска библотеката

                                                                            Време: всяка сряда на семестриалните месеци

Отговорни:

Доц. Д-р Снежана Ракова

Доц. Д-р Снежана Димитрова

Доц. Д-р Иван Петров

Гл.ас. д-р Диана Велева

Студентка Надежда Дамянова, III-ти курс, История

Студент Веселин Георгиев, III-ти курс, История

Срок: постоянен

 

  • Организиране на кинолектория “Социализъм и политики на всекидневието: киното и театъра на 60-те – 80-те”:  гледат се филми и се дискутират теми релевантни на обсъжданите теоретични проблеми на европейската историография.

Целта е ясна: да се направи студентът чувствителен към неконвенционалното правене на история и конструиране на неговия архив, местата, където европейската историография умело си сътрудничи с граничните дисциплини и връща престижа си на предпочитана от студентите дисциплина.

 

Място: Заседателната зала

                                                                            Време: всеки втори четвъртък на семестриалните месеци

Отговорни:

Доц. д-р Снежана Димитрова

Доц. Д-р Иван Петров

Гл.ас. д-р Диана Велева

      Докторант Илко Дренков

Студентка Белинда Виденова, III-ти курс, История

Студент Асен Йовчев, III-ти курс, История

Студентка Зайнеп Кундева, III-ти курс, История

Срок постоянен

 

 

Изграждане и поддържане на постоянна интернет-страница на семинара

Балканската историография и европейската историческа наука:

Политики на историята в 21-ви век

със съответния тематичен кръг за тази академична година:

Being European: Bulgaria, Balkans and Europe, Past, Present, Future.

Целта е ясна: отразява се семинарния живот в трите му основни структури; публикуват се лекциите на гост-професорите и последвалата дискусия, кратки интервюта с тях, правени от студентите, творческите им биографии и снимки от събитието; представяне на книги, свързани с проблематиката на семинара; оставя се възможност за интернет научен форум след всяка рубрика, която носи същите заглавия: “Политики на историята в 21-ви век”, “Упражнения по рефлексивна история”, “Социализъм и политики на всекидневието: киното и театъра на 60-те – 80-те”.

Отговорни:

Доц.д-р Снежана Димитрова

Доц. д-р Снежана Ракова

Гл.ас. д-р Диана Велева

Докторант Илко Дренков

Докторант Мирослава Георгиева

Студенти:

Траян Михайлов, II-ти курс, История

Атанас Илиев, II-ти курс, История

                                                               Митко Петров, II-ти курс, История

                                                Станислава Йорданова, II-ти курс, История,

Срок постоянен

·        Представяне на изследователски центрове и издателства, които са свързани с проблематиката на семинара като: Udruženje za društvenu istoriju, Beograd; Center for South Western European Studies, SSEES, UCL, London; C.R.I.D. 1914-1918 – France; Издателство “Критика & Хуманизъм”, София; Институт за изследване на близкото минало, София.

Целта е ясна: да се разширяват връзките с всички места на активно научно производство и засилва профила на нашата катедра: Балканистичните исторически изследвания, ориентирани към гранични дисциплини: рефлексивна социология и gender studies, и разширявани към Югоизточна Европа  (подчертаваме, че балканистика съществува само в Гърция и България, затова запазването на спецификата на изследователското поле без да се пропуска развитието на South Western European Studies е стратегическата цел на този семинар).

Творческите биографии на участниците в проекта осигуряват възможността за подобна стратегия.

Отговорни:

Доц. Д-р Снежана Ракова

Доц. Д-р Снежана Димитрова

Гл.ас. д-р Диана Велева

Срок: 08.12.2009 г.

 

 

IV. Очаквани резултати:

 

  • Да се утвърди като постоянна структура на катедрен научен живот;
  • Да се въвлекат плътно студентите в научния живот на катедрата;
  • Да се изградят трайни институционални връзки с подобни структури в балкански, европейски и български университети;
  • Да се засили чувствителността на студенти и преподаватели към интердисциплинарността като действена практика (основна стратегия на европейския университет);
  • Да се направи студента свидетел на радостта и естетиката в преподаването и научното производство.

Приложения:

 

А) Списък на участниците в семинара Being European: Bulgaria, Balkans and Europe, Past, Present, Future:

 

1.      Ljubinka Trgovcevicисторичка, професор по най-нова балканска история, Факултет политичких наука у Београду, съ-директор на Udruženje za društvenu istoriju, Beograd.

2.      Anca Popescu – историк, специалист по Балканско средновековие – период на Османската империя, изследовател в Institutul de istorieNicolae JorgaBucuresti, Romania.

3.      Wendy Bracewellисторичка, професор по нова история на Югоизточна Европа, заместник-директор на SSEES, UCL, London.

4.     Janja Jerkovисторичка, професор по български изследвания (литература и история), Dipartimento di Studi Slavi e dell'Europa Centro-Orientale, “La sapienza”, Università Roma 1, ръководител на катедра по българистика, заместник директор на Laboratorio freudiano,  Instituto Cosa Freudiana, Roma.

5.     Сергей Игнатов – историк, доцент по египтология, ректор на НБУ, София.

6.     Боян Гюзелев – историк, академик, член-кореспондент, БАН, София.

7.     Милан Ристовичисторик, професор по съвременна балканска история, главен-редактор на списание Годишњак за друштвену историју, ръководител на катедра по Съвременна история, Философски факултет, Белград, Contemporary History, Faculty of Philosophy at the University of Beograd.

8.     Neven Budakисторик, професор по средновековна балканска история, University of Zagreb/CEU, Croatia/Hungary; директор на Comité national croate des sciences historiques, Zagreb.

9.      Stephen Hodkinsonисторик, професор по антична история, School of Humanities, Faculty of Arts, Department of Classics,
University of Nottingham,
съ-директор на Center for Spartan and Peloponnesian Studies.

10.  Frédéric Rousseau историк, професор по съвременна история, Université Paul Valéry de Montpellier, директор на ESID, председател на C.R.I.D. 1914-1918.

11.  Nicolas Offenstadtисторик, доцент по средновековна и нова история, Université 1, Paris, заместник главен редактор на списание La Genèse, Paris.

12.  Rémy Cazals – професор по социална история, Université “Le Mirail”, Toulouse, автор на най-нашумелите книги за Голямата война във Франция.

 

B) Списък на участниците в кинолекторията:

1.       Светлана Събева социолог, доктор по социология, автор на изследвания по визуална социология и аналитични текстове върху социалистическите кинопрегледи, ПУ “Паисий Хилендарски”, Пловдив, директор на Фондация “Критически и социални изследвания”, София.

2.      Нина Николова социолог, доктор по социология, автор на изследвания по социология на тялото и аналитични текстове върху социалистическите кинопрегледи, ПУ “Паисий Хилендарски”, Пловдив.

3.       Венета Дойчева – критик, доцент в НАТФИЗ, София, драматург на театър “Народна армия.

4.      Александър Янакиев – киноисторик, професор, Институт по изкуствознание, БАН.

5.      Божидар Манов – кинокритик, професор, НАТФИЗ, София.

6.      Бойко Василев – журналист, доктор по социология, “Панорама”, автор на документални филми за Балканите.

 

 

 

Анкети

Намирате ли информацията, която търсите, в сайта?
 

Началото