History Seminar

Home Нови Книги
Нови Книги PDF Печат Е-поща

 

                        Еви Холанд за гръцките празници от античността до днес


 asd Книгата Гръцките празници – съвременни и древни: Сравнение на женски и мъжки ценности е  продукт на знания по антична история в комбинация с антропологичен анализ на днешните средиземноморски общества. Основната тема на проекта е свързана с ценностите мрежи изследвани през родово-полова перспектива. Предмет на дискусия са важни въпроси като този дали нардоните вярвания и обичаи рефлектират една или няколко ценностни системи и как те се свързват с мъжете и жените. Сравнението се базира на съвременните гръцки религиозни празници, на които се основава анализът на култа на плодородието в античните и модерните общества. Това е последвано от изследване на съвременната и античната ценностни системи, така както те са изразени чрез взаимовръзката между официалната религия и популярните вярвания.
 Празниците са представени в една циклична перспектива, по линията на обредния календар, където честванията се изпълняват във връзка с важни фази от аграрната година. Вярата в ритуалите на плодородието е представена и в античното, и в модерното общество и тези ритуали са свързани с жените. Те са най-компетентните изпълнители на ритуалите. Тяхното знание за магията на плодородието означава, че те имат силата и да поддържат, и да предпазват плодородието в обществото. Това изисква изследване на връзката между жените и плодовитостта и значението на култа вътре в обществото като цяло. В древните и съвременните официални празници и ритуали, свързани с преходите в жизнения цикъл, ритуалите на плодородието имат особена важност .
 Култът на плодородието играе важна роля и в официалната мъжка ценностна система. Това е система, традиционно е оценностявана в анализите на празниците и обществото, които я рефлектират. Отсъствието на женската ценностна система оставя анализите, правени преди, едностранчиви и незавършени. Затова подробнияат анализ изисква да бъде включена и женската гледна точка. Така, изследването показва необходимостта от смяна на подхода при работа с античната култура. Вземайки под внимание женската сфера в Гърция, това ни осигурява база за разглеждане на женската част от обществото. Но, като правим това, официалната мъжка перспектива, сходна със западната мъжка перспектива, приложена по отношение на гръцките изследвания, трябва да бъде деконструирана. Изследването локализира две противоположни гледища в античните и в съвременните източници – едното, свързано с женската сфера, другото – с мъжката. Това означава, че в гръцкото общество не съществува еднопосочна власт или мъжка доминация, а по-скоро конкуриращи се власти, свързани с мъжете и жените и съответно техните сфери. Двете противоположни ценностни ситеми са, въпреки това, едновременно и допълващи се и взаимозависими.

 

 

 

             Васил Гюзелев „Три етюда върху българския XIV век

 

scan00012

Вече десетилетия наред публикуването на всяко ново изследване на академик В. Гюзелев е събитие за интересуващите се от средновековна българска история. Книгата „Три етюда върху българския XIV век”, отпечатана в издателство „Парадигма”, не прави изключение. Резултат на огромния изследователски опит на автора, тя предлага, в синтезиран вид, разработки върху стопанските и политическите отношения между България, северноиталианските градове-републики Венеция и Генуа и Византия през XIV век

.

Едва ли е нужно да се споменава какво представлява четиринадесетото столетие за Балканите като цяло. За Българското царство в частност, неговото начало се свързва с последния по-съществен опит за политическа стабилизация през средновековието. Краят на същия век пък почти съвпада с края на средновековната българска държавност, унищожена под напора на османските турци. Между тях двете със завидна яркост проблясват постиженията на културен разцвет, съпоставим в българската история само с епохата на Симеоновия „Златен век”. Централна тема в книгата обаче не е нито едно от трите. В нея са засегнати събития и процеси, свързани с българското Черноморие. Причината за това е, както отбелязва и самият академик Гюзелев, че през XIV век Черноморието и свързаните с него държави и народи се включват особено активно в един общоевропейски процес. В него страните от Европейския Изток са търговски и политически партньори на Венеция и Генуа. Етюдите се стремят да илюстрират кога, как и при какви условия България, подобно на останалите държави в региона ангажира вниманието и усилията на споменатите северноиталианските градове-републики. Какъв е характерът и интензитетът на контактите помежду им. Какви са каналите за реализирането им и доколко ефективни и взаимополезни са. Верен на своя стил, авторът не само представя на аудиторията различен, непознат или слабо проучен кръг проблеми от средновековната българска история. Той се заема да коригира някои схващания в българската медиевистика за характера на българо-венецианските и особено на българо-генуезките отношения. Същевременно хвърля допълнителна светлина за причините, измеренията и последиците от последната българо-византийска война.

            Онези, които още не са се запознали с новата книга на В. Гюзелев ще открият в нея хронологията на стопанското проникване и обвързване на Венеция и Генуа с българските земи. По-широкия, а и по-тесния кръг читатели, с приятна изненада, ще научат, че погледът на търговците от Републиката на лагуните не се изчерпва крайбрежието и търновския царски двор. Той се простира доста навътре в полуострова – следвайки Диагоналния път или отклонявайки се от него, за да обхване Видинското княжество. Позната на аудиторията склонност на автора към отказ от лесни решения, намира своето въплъщение и в книгата „Три етюда върху българския XIV век”. Тя се материализира посредством комплексния подход към разнообразната и многобройна изворова база на изследването. В резултат на подобно решение става ясно, че през периода търговската активност на Венеция е приоритетно насочена към големите пристанища. Обратно, Генуа демонстрира по-голяма гъвкавост. Нейните търговци не пропускат Маврокастро, Варна, Несебър, Созопол и Анхиало, но заедно с това още към края на XIII – началото на XIV в. проникват през Дунавската делта в портовете по долното течение на реката. За разлика от венецианските си конкуренти, генуезците се стремят да установят по-пряк контакт и с по-малки пристани, които са в близост до селскостопанския хинтерланд. Наследниците на българите от четиринадесетото столетие, четейки книгата на В. Гюзелев, с гордост ще научат, че българската държава през периода не е пасивен източник на евтини храни и суровини за Западноевропейския пазар. Твърдата и същевременно разумна фискално-митническа политика на търновския двор спрямо венецианци и генуезци бележи нов момент от стопанското развитие и българската външна търговия. Тя свидетелства, че при управлението цар Теодор Светослав и особено по времето на цар Иван Александър има добре осъзнати икономически интереси и ресурс, с които централната власт е в състояние да ги отстоява.

            Трябва да се отбележи, че разглежданата публикация не е само много добро изследване на аспекти и проблеми от стопанския живот на Източното Черноморие. В нея авторът за пореден път се проявява и като инспиратор на бъдещи научни усилия. Приложението съдържа слабо познати, непознати и въведени за първи път в българската медиевистика извори. За значимостта на подобно решение едва ли нужно да се говори. Най-красноречиво продължава да бъде често цитираното „pas des sources, pas dhistoire”. В този смисъл се разкриват доста причини, заради които не само да прочетем, но и да притежаваме книгата „Три етюда върху българския XIV век” на академик В. Гюзелев.

д.р  Янко Христов

 

ПОВРАТНАТА 1989 ГОДИНА

Книгата на Диана Иванова, която издателството на Юго-западния университет ви предлага, е посветена на една от най-важните за Източна Европа, Европа и света година от края на изпълненото с бурни събития двадесето столетие. Става дума за онези “чудодейни” събития в източната половина на континента, които от началото на лятото до края на есента на 1989 г. промениха изцяло политическия облик на Източна Европа, тласнаха продължа-ващия да изглежда могъщ Съветски съюз към саморазграждане и поставиха истинския край на Студената война. Всъщност, рухването на съветската система на държавен социализъм в Източна Европа през тази година, наречена повсеместно annus mirabilis, даде основание на много историци, политолози и философи на историята да я посочат като завършек на “краткия двадесети век” - векът, започнал с Октомврийската революция в Русия през 1917 г. и за-вършил с рухването на породения от нея Източнен блок през 1989 г. Е, как при толкова голяма значимост на събитията от 1989 г. да не посветиш цяла книга на тях? Тази саморазбираща се мотивация е в основата на предлаганата книга. Разбира се, ако не броим факта, че първообразът на книгата е успешно защитената докторска дисертация на Диана Иванова.
Какво трябва да се каже за книгата за онези, които са по-сегнали към нея, но все още не са започнали да я четат? Това, че освен безспорната значимост на темата, в нея ще открият прецизно проследяване на възникването и развитието на общата криза на източноевропейския социализъм в трите най-важни за Съветския съюз страни от Централна Европа - Полша, Унгария и Чехословакия. Читателите ще научат много за предпоставките на поврата - как и защо се стигна до първите полусвободни избори в Полша; какви са заслугите на унгарските реформатори за подготовката на страната им за прехода, но и какви са ограниченията пред опитите за рефор-миране на съветския тип социализъм; защо чехите и словаците се възползват и от най-малата възможност, за да заявят своето несъгласие с "нормализацията", унищожила всички демократични постижения на Пражката пролет `68 и прекършила многобройни човешки съдби. А за онези българи, които разчитат на късата памет на съвременниците и на липсващите познания на младото поколение, книгата на Диана Иванова ще припомни как реално се осъществи “голямата политическа промяна”, с какви предизвикателства и проб-леми се срещнаха нейните извършители и как събудените за нова политическа активност граждани реагираха на ставащото.
Всъщност книгата на Диана Иванова дава положителен отговор и на още един въпрос: Трябва ли да продължаваме да изучаваме историята на другите страни от Източна Европа? Допреди двадесетина години основание да изучаваме историята на тези страни ни даваше фактът, че тогава бяхме част от Източния блок и повечето страни от региона бяха наши военно-политически съюзници във Варшавския договор и икономически партньори в Съвета за иконо-мическа взаимопомощ. Тогава трябваше да познаваме историята си, защото тя до голяма степен беше обща и защото от станалото и ставащото в някоя от тези страни, зависеше и нашата съдба. Сега, след като в продължение на 17 години вървяхме отново в една посока, но поотделно и често конкурирайки се, се върнахме към състоянието си на съюзници - военни в Северноатлантическия пакт и политически и икономически в Европейския съюз. Поне заради това, ако не заради общата ни историческа съдба през по-голямата част от ХХ в., заслужава да знаем повече за страните от Източна Европа. На тази немаловажна цел служи чудесното историческо изследване на Диана Иванова.

Искра Баева

 

Анкети

Намирате ли информацията, която търсите, в сайта?
 

Началото